|
ТЕМИ
ЗА ОБЩИНСКИ КРЪГ
НА ОЛИМПИАДАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
23.02.2012 г.
V клас
Подаръкът на малкия Моцарт(Драган Тенев)
(Преразказ с дидактическа задача)
VІ клас
Серафим (Йордан Йовков)
(Сбит преразказ)
VІІ клас
- Тест
(30 задачи - с избираем отговор от 4 възможни отговора и с кратък свободен отговор)
- Защо младият Бръчков остава при Странджата в последните му дни?
(Отговор на литературен въпрос върху V глава на повестта „Немили-недраги” от Ив. Вазов)
VІІІ клас
Пътят и споменът в елегията на Д. Дебелянов "Скрити вопли"
(Интерпретативно съчинение или есе)
ІХ клас
Човешкото щастие и дългът на героя
(Интерпретативно съчинениеили есе върху VІ песен на поемата „Илиада” от Омир)
Х клас
Героите на "Хамлет" в търсене на себе си
(Интерпретативно съчинение или есе върху драмата „Хамлет” на Уилям Шекспир)
ХІ клас
Пътят към безсмъртието
(Интерпретативно съчинение или есе върху цикъла „Епопея на забравените” от Иван Вазов)
ХІІ клас
Човекът и светът в поезията на Атанас Далчев
(Интерпретативно съчинение или есе)
Забележка:
1.Учениците от 7., 8., 9., 10., 11. и 12. клас могат да ползват конкретния литературен текст.
2. Време за работа:
V и VІ клас – 2 астрономически часа
VІІ – 3 астрономически часа
VІІІ – ХІ клас - 4 астрономически часа
ХІІ клас – 5 астрономически часа
V клас
Текстът се прочита един път от учител по български език и литература (това време не се включва във времето за работа на учениците). След това текстът се предоставя на учениците за самостоятелно прочитане – за 15 минути).
Учениците нямат право да водят бележки по време на четенето.
На дъската се записват дидактическата задача и непознатите думи или чужди имена.
Времето за работа е 120 минути (в това време се включват и 15 минути за самостоятелно прочитане на текста от всеки ученик).
Преразказ с дидактическа задача:
Направете подробен преразказ на разказа „Подаръкът на малкия Моцарт” от Драган Тенев от името на Волфганг Моцарт.
ПОДАРЪКЪТ НА МАЛКИЯ МОЦАРТ
Драган Тенев
Беше май 1762 година. Весело пролетно слънце грееше над островърхите къщи на малкото градче. Седнал над клавесина до отворения прозорец, Леополд Моцарт, композитор и оркестрант, композираше един малък менует. Самият архиепископ го беше поръчал за рождения ден на една от племенничките си. Изглежда, че работата спореше, защото маестрото имаше много доволен вид. Като привърши, той изсвири написаното изцяло, направи няколко малки поправки, преписа всичко на чист лист и извика през прозореца:
- Волфганг, ела веднага горе!
Малкият шестгодишен Моцарт с неудоволствие остави двете момчета, с които играеше на двора, и бавно се изкачи по високата стълба.
- - Слушай, момчето ми – рече бащата, когато той влезе в стаята, - трябва веднага да занесеш тези ноти в двореца. Бързай и ги предай на интенданта.
Старият Моцарт бръкна в джоба на връхната си дреха и извади една малка медна монета.
- - Ето ти нещичко, с което на връщане можеш да си купиш една захаросана ябълка.
Бащата замълча за миг, после прегърна малкия Волфганг и каза нежно:
- - Слушай, момчето ми, ще ти доверя една тайна – с парите, които ще получа от този менует, ще купим на мама нова рокля за рождения й ден. Но никому нито дума, нали разбираш? Това е изненада – знаем го само аз и ти.
Малкият Моцарт излезе радостен на улицата. Беше много горд и щастлив, че изпълнява поръчка, от която майка му щеше да получи нова рокля и да бъде доволна.
Той тръгна бързо към двореца. Когато стигна до моста над малката рекичка, спря и любопитно загледа гъските, които се гмуркаха във водата. Те му се сториха толкова смешни и забавни, че Волфганг, увлечен от играта им, не усети как изпусна нотите в реката. Когато разбра какво е станало, беше вече много късно – листът с нотите плуваше надолу по течението и водата беше размила мастилото. Отчаян, Моцарт седна на един камък и се разплака. Но скоро разбра, че това няма да му помогне много. Той избърса очите си, тръгна уверено към малката книжарница на Малвиц, която се намираше в глуха и задънена улица.
- - Добър ден, господин Малвиц. Бихте ли ми дали нотни листове за тези пари? – и той подаде медната парица, с която щеше да си купи захаросана ябълка.
Малвиц се усмихна.
- Разбира се, господин Моцарт! – каза той развеселен.
- А ще мога ли да си услужа с вашето перо и мастило?
„Какво ли ще прави?” – помисли си книжарят, но махна с ръка и рече:
- - Разбира се, драги! Влез в моята стаичка отзад и пиши, колкото си искаш. Имам цял куп наострени пачи пера.
Волфганг не чака друга покана, вмъкна се в стаичката и след около час целият нотен лист се покри с множество разкривени и грозно написани ноти. Моцарт прегърна листа и като благодари учтиво на книжаря, затича към двореца.
На другия ден след тържеството архиепископът повика Леополд Моцарт и му каза:
- Драги маестро Леополд, вие сте написали прекрасно менуета, който ви бях поръчал, но
не ми е ясно и ще ви помоля да ми обясните – защо е било нужно да карате сина си да го преписва?
- - Моят син ли, Ваше Преосвещенство? – смути се
малко старият Моцарт. – Трябва да има някакво недоразумение. Бихте ли позволили да видя нотите?
Архиепископът нареди да ги донесат. Бащата ги взе с любопитство и щом ги погледна, забеляза, че нотите наистина са написани от Волфганг. Той впи поглед в листа и с изненада видя, че музиката също не беше негова. И въпреки това тя беше прекрасна. Леополд Моцарт сгъна внимателно листа и го прибра в джоба си.
- Ваше Преосвещенство – каза той развълнуван. –
Още утре ще получите менуета чисто преписан.Повече не ме питайте, моля да простите моята небрежност.
Архиепископът стана – знак, че разговорът е свършил, и рече:
- - Слушайте, Леополд, каквато и да е причината, аз съм много доволен. И за да ви докажа това задоволство, ще заплатя за менуета вместо обещания талер - два талера.
Като си отиде по обед, Леополд Моцарт завари жена си и Волфганг седнали на масата. Той се престори на много ядосан и без дори да им каже „добър ден”, изрече:
- Трябваше да ти подаря нова рокля, мила, но сега…
Леополд Моцарт замълча и погледна мрачно към масата. Малкият Волфганг изтръпна, изправи се и сълзи напълниха очите му. Дали сега щяха да го накажат, не беше важно. По-важно беше, че майка му остава без рокля по негова вина. Той понечи да каже нещо, но баща му направи знак да мълчи. После изведнъж широка усмивка озари лицето на Леополд Моцарт и маестрото извика гордо:
- - … но сега ще ти я подари синът ти, който днес с честен труд спечели първите два талера.
И той прегърна малкия Волфганг и го разцелува.
Леополд Моцарт
Волфганг Моцарт
Малвиц
Архиепископ - Ваше Преосвещенство
Талер
маестро
менует
| 
Училище за мен 
