Училище за мен

  [BG]   EN  
Училище за мен

 
Рейтинг: 3.00
(150)
Начало


Новини Връзки Документи Лични файлове Галерия За контакти Календар

Документи / Текст за преразказ - 6.клас

Текст за преразказ - 6.клас
14.04.08 11:19

Автор:МОН
Дидактическа задача: Напишете подробен преразказ от името на неутрален разказвач.
 
ОБИЦА НА УХОТО
/ИЗ РОМАНА “СЛАМЕНО СИРАЧЕ”/
 
ГЕОРГИ МИШЕВ
 
             Подредих фигурите на шахматната дъска, но дядо Мишони бе полегнал на кушетката в следобедна дрямка.
..................................................................
            В този момент звънна телефонът и познах гласа на Румбата. Ще ме чака след пет минути пред нашия вход. Написах с печатни букви: “Връщам се веднага. М.” и оставих листа до главата на дядо Мишони. Измъкнах се като коте, което, прибрало нокти, стъпваше безшумно върху възглавничките на лапите си.
            Румен бе заменил рубинената обица с тревистозелена – да се слива с природата, където отивахме. Кварталната градинка зад блоковете, твърде жалка природа, в която точно зеленото беше най-малко....
            Едно момче с къса остра коса и с каишка, намотана около китката, ни чакаше на пейка еднодръвка. (Някога е била с три талпи за сядане, но двете ги нямаше.) На другия край на каишката гледаше бодро със сини очи малко хъски. Красиво същество!...
-          Това е Хипо, за когото ти говорих – каза Румбата.
-          Не от хипопотам! – каза Хипо. – Всички това си мислят, след като чуят името ми, затова бързам да поясня: Хипо от Хипократ!
-          Който е измислил клетвата на докторите? – казах неуверено.
-          Неочаквано добре! Браво, дребен!
....................................................................
-          Баща ти трябва да е лекар? – казах.
-          Майка ми, по-точно. Появил съм се, докато следвала медицинските науки. Множествено число. И още продължава да ги учи. Което е добре донякъде.
-          Кое му е доброто?
-         Че прие хъскито. Няма по-готин приятел на човека от хъскито.
....................................................
-         Остави хъскито, дошли сме за “стоката” – каза Румен. – Мишо иска от винтовите. Набави ли?
-         Винтовите пристигат днес-утре, но имам нещо уникално: клипс! Пратка от Виена. Във Виена винтовите вече били демоде, търсел се клипсът.
            Той извади от якето целофан и изсипа на дланта си няколко обици от новата система на окачване. С ловки движения на пръстите си свали своя стар винт и клипсът захапа ухото му. Беше седефеноматова обица и изглеждаше внушителна.
-          Не прави дупка, нали? – попитах за всеки случай.
-          Абсурд! – каза Хипократ.
-          Колко струва!
-          Три евро, но като за теб...едно отстъпка.
Извадих всичките си спестявания: три лева в монети и в банкноти.
-          Половин евро на лизинг! – каза Хипо и със замах ги прехвърли в джоба си.
Опитах се да сложа клипса, но нещо ме боцна и потръпнах.
-        Смело! Смело! – каза Хипо и се притече на помощ. – Има пружинка, като при щипките за пране...Трябват по-резки движения, за да щракне и да...
Той не довърши, защото наистина нещо рече “щрак”, още по-силна болка прониза ухото ми и с периферното си зрение видях как бликна малко фонтанче от кръв.
-       Попадна на кръвоносен съд! – извика Румбата и обхванат от паника, хукна през градинката.
Хъскито залая разтревожено след него и като усети, че няма каишка на врата си, стрелна се да го догони. Хипо размята каишката уплашен, че ще го загуби може би завинаги и забрави за медицинското си име, което го задължаваше да ми окаже първа помощ.
Отвори ми дядо Мишони, вече виждах свой човек и можех да зарева. Ревях и виках Мамет. Мамет, Мамет! Защо не си тук сега да се спушнеш и да ме прегърнеш! Да спреш изтичащата ми кръв, да превържеш юнашката ми рана! И сама да пролееш някоя сълза от жалост по страдащото си внуче!
Вместо да пролее сълза, дядо Мишони повдигна вежди и втренчи поглед през очилата:
-        Одраскано. Не вдигай излишен шум!
-        Кръвта ми изтича! – казах през хълцане. – Нуждая се от първа помощ!
-          Нуждаеш се от здраво опъване на ухото! – каза дядо Мишони. – На здравото, понеже това излиза от употреба за известно време.
            Той намери памук и кислородна вода, почисти раненото място, намаза го с йод и залепи клипс от лейкопласт. Лепенката увисна на ухото ми като най-нов модел виенска обица със суперокачване.
 
 Думи за записване на дъската:
дядо Мишони                                       Румбата / Румен
Мамет                                                 Хипо / Хипократ
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1007