|
Подготовка за ДЗИ – постоянство и систематичност
Тодорка Лазарова-Мавродиева
ГПАЕ „Гео Милев” - Бургас
В своята педагогическа дейност обръщам сериозно внимание на творческото участие на учениците в учебно-възпитателния процес. В работата залагам на оптимизиране на учебното съдържание по български език и литература и на използването на подходящи методи на взаимодействие между учител и ученик за формиране на личностна позиция у подрастващите и за преодоляване на репродуктивния начин на мислене.
Подготовката за предстоящия ДЗИ по български език и литература започна още от VIII клас. Запознах учениците с формата на изпита, предложих им да работим, следвайки определена система, извървявайки стъпка по стъпка трудния път към успеха. В VIII клас се стремях да бъдат овладени книжовните норми (граматична, правописна, пунктуационна). Предложих на учениците да изготвят папки, в които да събират материали за ДЗИ. По този начин те биха добили една цялостна представа за изискванията на предстоящия изпит. Подготовката за матурата продължи и през следващите учебни години. В отделни часове по български език и литература отделях по 5 минути, в които си припомняхме граматични и правописни правила чрез решаване на езикови „казуси”.
Установих, че учениците се затрудняват от въпроси, изискващи да бъдат открити граматични грешки. Коментирахме кои правила най-често се нарушават и кои са най-срещаните граматични грешки:
- замяна на пълен с кратък член и обратното;
- замяна на местоименни форми и местоимения;
- неправилна употреба на бройни форми, форми за учтивост и глаголни форми за 1 лице, множествено число.
В началото учениците се отнасяха по-небрежно към езиковата си практика, но упражненията им помогнаха да изострят своята чувствителност към езиковите грешки. В това отношение сполучливо могат да се използват часовете на преподавателя за консултации по учебната дисциплина. Правят се тестове, а след това се анализират резултатите, за да се изяснят нарушените книжовни норми.
Часовете за работа върху литературноинтерпретативно съчинение използвах, за да изтъкна особеностите на този жанр ученическо съчинение. Специално внимание обръщам на работата върху тезата, чието формулиране затруднява учениците.Поставям за домашна работа да се формулират тези върху няколко заглавия за литературноинтерпретативно съчинение. Обсъждаме колективно ключовите думи и как те са изведени и защитени в обсъжданите ученически работи. В часовете работим и върху умението да се създават микротези и аргументативни вериги, доказващи направените изводи. Този процес е дълъг и труден, но е необходимо учениците да придобият умение да разсъждават по определен проблем.Поставям за домашна работа задачата за създаване на план по определен проблем върху художествен текст. Изисквам да бъдат откроени композиционните части – увод, изложение и заключение. Учениците формулират опорни твърдения и посочват доказателствата в тяхна подкрепа.
Още в IX клас правим първи опити за работа върху определянето на информацията в текст. Обособяват се отделните смислови части в него. Определят се ключовите думи и основните твърдения. Следващият етап е формулирането на основните теми в изходния текст. През следващите години този процес се задълбочава, за да се овладее умението за създаване на резюме.
Важен момент е и активирането на използваната литературна терминология при анализа на изучаваните художествени текстове. Умението на учениците да откриват понятията в определена литературна ситуация се развива във всекидневната работа при интерпретирането на литературните произведения.
Доказателство, че това е верният път, бе достойното представяне на моя випуск на ДЗИ и завоюваното V място в страната.
| 
Училище за мен 
